23 А в седмата година Иодай се усили като взе стотниците: Азария, Ероамовия син, Исмаила Иоанановия син, Азария Овидовия син, Маасия Адаиевия син и Елисафата Зехриевия син, та направи завет с тях.

² И обходиха Юда та събраха левитите от всичките Юдови градове, и началниците на Израилевите бащини <домове>, и дойдоха в Ерусалим.

³ Тогава цялото събрание направи завет с царя в Божия дом. И <Иодай> им каза: Ето, царският син ще се възцари, както е говорил Господ за Давидовите потомци.

⁴ Ето какво трябва да направите: една трета от вас, от свещениците и от левитите, които постъпвате <на служба> в събота, нека стоят вратари при вратите,

⁵ една трета в царската къща, и една трета при портата на основата; а всичките люде да бъдат в дворовете на Господния дом.

⁶ И никой да не влиза в Господния дом, освен свещениците и ония от левитите, които служат; те нека влизат, защото са свети; а всичките люде да пазят заръчаното от Господа,

⁷ И левитите да окръжават царя, като има всеки оръжията си в ръка; и който би влязъл в дома, да бъде убит; и да бъдете с царя при влизането му и при излизането му.

⁸ И тъй, левитите и целият Юда извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят <на служба> в събота, и ония, които щяха да оставят <службата> в събота; защото свещеник Иодай не разпущаше отредите.

⁹ И свещеник Иодай даде на стотниците цар Давидовите копия и щитчетата и щитове, които бяха в Божия дом.

¹⁰ И постави всичките люде около царя, всеки мъж с оръжията му в ръка, от дясната страна на дома до лявата страна на дома, край олтара и край храма.

¹¹ Тогава изведоха царския син, та положиха на него короната и <му връчиха божественото> заявление, и направиха го цар. И Иодай и синовете му го помазаха и казаха: Да живее царят!

¹² А Готолия, като чу вика от людете, които се стичаха и хвалеха царя, дойде при людете в Господния дом,

¹³ и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба си във входа и военачалниците и тръбите при царя, и всичките люде от страната се радваха и свиреха с тръбите, а певците и ония, които бяха изкусни да псалмопеят, <свиреха> с музикалните инструменти. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор!

¹⁴ И свещеник Иодай изведе стотниците, поставени над силите, та им рече: Изведете я вън от редовете, и който би я последвал, да бъде убит с меч; защото свещеникът беше казал: Да не я убиете в Господния дом.

¹⁵ И така отстъпиха й място: и когато стигна до входа на царската къща, убиха я там.

¹⁶ Тогава Иодай направи завет между себе си и всичките люде и царя, че ще бъдат Господни люде.

¹⁷ И всичките люде влязоха във Вааловото капище, та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха, а Вааловият жрец, Матан, убиха пред жертвениците.

¹⁸ И Иодай постави службите на Господния дом в ръцете на левитските свещеници, които Давид беше разпределил из Господния дом, за да принасят Господните всеизгаряния, според както е писано в Моисеевия закон, с веселие и с песни според Давидовата наредба.

¹⁹ Постави и вратарите при портите на Господния дом, да не би да влиза някой нечист от какво да е нещо.

²⁰ Тогава, като взе стотниците, високопоставените, началниците на людете, и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и като заминаха през горната порта в царската къща, поставиха царя на царския престол.

²¹ Така всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч.

24 Иоас беше на седем години, когато се възцари, и царува четиридесет години в Ерусалим; а името на майка му бе Савия, от Вирсавее.

² И Иоас вършеше това, което бе право пред Господа, през всичките дни на свещеник Иодай.

³ И Иодай му взе две жени; и той роди синове и дъщери.

⁴ След това, Иоас си науми да обнови Господния дом.

⁵ И тъй събра свещениците и левитите, та им рече: Излезте по Юдовите градове, та съберете от целия Израил пари за да се поправя дома на вашия Бог от година до година, и гледайте да побързате с работата. Обаче, левитите не побързаха.

⁶ Тогава царят повика началника <на работата> Иодай, та му рече: Защо не си изискал от левитите да съберат от Юда и Ерусалим данъка, <определен> от Господния слуга Моисей <да се събира> от Израилевото общество, за шатъра на свидетелството?

⁷ (Защото нечестивата Готолия и синовете й бяха разстроили Божия дом; още и всичките посветени неща в Господния дом бяха посветили на ваалимите).

⁸ Прочее, по царската заповед направиха един ковчег, който туриха извън, при вратата на Господния дом.

⁹ И прогласиха в Юда и в Ерусалим да принасят Господу данък наложен върху Израиля от Божия слуга Моисей в пустинята.

¹⁰ И всичките първенци и всичките люде се зарадваха и донасяха и туряха в ковчега догде се напълнеше.

¹¹ И когато левитите донасяха ковчега при царските настоятели, и те виждаха, че имаше много пари, царският секретар и настоятелят на първосвещеника дохождаха та изпразваха ковчега, и пак го занасяха и поставяха на мястото му. Така правеха от ден на ден, и събираха много пари.

¹² И царят и Иодай ги даваха на ония, които вършеха делото на служенето в Господния дом; и тези наемаха зидари и дърводелци за да обновят Господния дом, още и ковачи и медникари за да поправят Господния дом.

¹³ И така, работниците вършеха работата, и поправянето успяваше с работенето им, тъй че възстановиха Божия дом в <първото> му състояние и го закрепиха.

¹⁴ И когато свършиха, донесоха останалите пари пред царя и Иодай, и с тях направиха съдове за Господния дом, съдове за служене и за принасяне <жертви>, темянници, и <други> златни и сребърни съдове. Така, непрестанно принасяха всеизгаряния в Господния дом през целия живот на Иодая.

¹⁵ Но Иодай остаря и стана сит от дни, и умря; сто и тридесет години бе на възраст когато умря.

¹⁶ И погребаха го в Давидовия град между царете, понеже бе извършил добро в Израиля, и пред Бога, и за дома Му.

¹⁷ А след смъртта на Иодая, Юдовите началници дойдоха та се поклониха на царя. Тогава царят ги послуша;

¹⁸ и те оставиха дома на Господа Бога на бащите си, и служиха на ашерите и на идолите; и гняв дойде върху Юда и Ерусалим поради това тяхно престъпление.

¹⁹ При все това, <Бог> им прати пророци за да ги обърнат към Господа, които заявяваха против тях; но те не послушаха.

²⁰ Тогава Божият Дух дойде на Захария, син на свещеник Иодай, та застана <на високо място> над людете и рече им: Така казва Бог: Защо престъпвате Господните заповеди? Няма да успеете; понеже вие оставихте Господа, то и Той остави вас.

²¹ Обаче, те направиха заговор против него и с царска заповед го убиха с камъни в двора на Господния дом.

²² Цар Иоас не си спомни доброто, което му беше показал Иодай, неговият баща, но уби сина му; а той, като умираше рече: Господ да погледне и да издири.

²³ И в края на годината, сирийската войска възлезе против <Иоаса;> и като дойде в Юда и Ерусалим, изтребиха всичките народни първенци изсред людете, и изпратиха всичките користи, взети от тях, до царя на Дамаск.

²⁴ При все, че сирийската войска, която дойде, беше малолюдна, пак Господ предаде в ръката им едно твърде голямо множество, понеже те бяха оставили Господа Бога на бащите си. Така <сирийците> извършиха съдба против Иоаса.

²⁵ А като заминаха от него, (и го оставиха <страдащ> с тежки рани), собствените му слуги направиха заговор против него, поради кръвта на сина {Еврейски: Синовете.} на свещеник Иодай, и убиха го на леглото му, та умря; и погребаха го в Давидовия град, но не го погребаха в царските гробища.

²⁶ А ония, които направиха заговора против него, бяха: Завад, син на амонката Симеата и Иозавад, син на моавката Самарита.

²⁷ А колкото за синовете му, и за тежките товари <за откуп наложени> върху него, и за поправяне на Божия дом, ето, писано е в повестите на Книгата на царете. И вместо него се възцари син му Амасия.

15 Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.

² Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.

³ Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих.

⁴ Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от самосебе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене.

⁵ Аз съм лозата, вие сте пръчките; който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото, отделени от Мене, не можете да сторите нищо.

⁶ Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка, и изсъхва; и събират ги та ги хвърлят в огъня, и те изгарят.

⁷ Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас, искайте каквото и да желаете, и ще ви бъде.

⁸ В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и <така> ще бъдете Мои ученици.

⁹ Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов.

¹⁰ Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми, както и Аз опазих заповедите на Отца Си и пребъдвам в Неговата любов.

¹¹ Това ви говорих, за да бъде Моята радост във вас, и вашата радост да стане пълна.

¹² Това е Моята заповед, да се любите един друг, както Аз ви възлюбих.

¹³ Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.

¹⁴ Вие сте Ми приятели, ако вършите онова, което ви заповядвам.

¹⁵ Не ви наричам вече слуги, защото слугата не знае що върши Господарят му; а вас наричам приятели, защото ви явявам всичко що съм чул от Отца Си.

¹⁶ Вие не избрахте Мене, но Аз избрах вас, и ви определих да излезете <в света> и да принасяте плод и плодът ви да бъде траен; та каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде.

¹⁷ Това ви заповядвам да се любите един друг.

¹⁸ Ако светът ви мрази, знайте, че Мене преди вас е намразил.

¹⁹ Ако бяхте от света, светът щеше да люби своето; а понеже не сте от света, но Аз ви избрах от света, затова светът ви мрази.

²⁰ Помнете думата, която ви казах, слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят; ако са опазили Моето учение, и вашето ще пазят.

²¹ Но всичко това ще ви сторят поради Моето име, защото не познават Онзи, Който Ме е пратил.

²² Ако не бях дошъл и не бях им говорил, грях не биха имали; сега, обаче, нямат извинение за греха си.

²³ Който мрази Мене, мрази и Отца Ми.

²⁴ Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми.

²⁵ Но <това става> и да се изпълни писаното в закона им слово, "Намразиха Ме без причина".

²⁶ А когато дойде Утешителят, когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на истината, който изхожда от Отца, той ще свидетелствува за Мене.

²⁷ Но и вие свидетелствувате, защото сте били с Мене отначало.