10 И Ровоам отиде в Сихем; защото в Сихем беше се стекъл целият Израил за да го направи цар.

² И Еровоам, Наватовият син, който бе в Египет, гдето бе побягнал от присъствието на цар Соломона, когато чу това, Еровоам се върна от Египет;

³ защото пратиха та го повикаха. Тогава Еровоам и целият Израил дойдоха та говориха на Ровоама, като рекоха:

⁴ Баща ти направи непоносим хомота ни; сега, прочее, ти олекчи жестокото ни работене на баща ти и тежкия хомот, който наложи върху нас и ще ти работим.

⁵ А той им рече: Върнете се при мене подир три дена. И людете си отидоха.

⁶ Тогава цар Ровоам се съветва със старейшините, които бяха служили пред баща му Соломона, когато беше още жив, като каза: Как ме съветвате да отговоря на тия люде?

⁷ Те му отговориха казвайки: Ако се отнесеш благосклонно към тия люде, та им угодиш, и им говориш благи думи, тогава те ще ти бъдат слуги за винаги.

⁸ Но той отхвърли съвета, който старейшините му дадоха, та се съветва с младите си служители, които бяха пораснали заедно с него.

⁹ Рече им: Как ме съветвате вие да отговорим на тия люде, които ми говориха казвайки: Олекчи хомота, който баща ти наложи върху нас?

¹⁰ И младите, които бяха пораснали заедно с него, му отговориха казвайки: Така да кажеш на людете, които ти говориха, казвайки: Баща ти направи тежък хомота ни, но ти да ни го олекчиш, - така да им речеш: Малкият ми пръст ще бъде по-дебел от бащиния ми кръст.

¹¹ Сега, ако баща ми ви е товарил с тежък хомот, то аз ще направя още по-тежък хомота ви; ако баща ми ви е наказвал с бичове, то аз <ще ви наказвам> със скорпии.

¹² Тогава Еровоам и всичките люде дойдоха при Ровоама на третия ден, според както царят бе говорил, казвайки: Върнете се при мене на третия ден.

¹³ И царят им отговори остро, като остави цар Ровоам съвета на старейшините,

¹⁴ и говори им по съвета на младежите, та каза: Баща ми направи тежък хомота ви, но аз ще му приложа; баща ми ви наказа с бичове, но аз <ще ви накажа> със скорпии.

¹⁵ Така царят не послуша людете; защото това нещо стана от Бога, за да изпълни словото, което Господ бе говорил чрез силонеца Ахия на Еровоама Наватовия син.

¹⁶ А като видя целият Израил, че царят не ги послуша, людете в отговор на царя рекоха: Какъв дял имаме ние в Давида? Никакво наследство нямаме в Есеевия син! Всеки в шатрите си, Израилю! Промишлявай сега, Давиде, за дома си. И така целият Израил си отиде в шатрите.

¹⁷ А колкото за израилтяните, които живееха в Юдовите градове, Ровоам царуваше над тях.

¹⁸ Тогава цар Ровоам прати <при другите израилтяни> Адорама, който бе над набора; но израилтяните го биха с камъни, та умря. Затова цар Ровоам побърза да се качи на колесницата си за да побегне в Ерусалим.

¹⁹ Така Израил въстана против Давидовия дом, <и остава въстанал> до днес.

11 Тогава Ровоам, като дойде в Ерусалим, събра Юдовия и Вениаминовия дом, сто и осемдесет хиляди отборни войници, за да се бият против Израиля, та дано възвърнат царството пак на Ровоама.

² Но Господното слово дойде към Божия човек Самаия, и рече:

³ Говори на Ровоама Соломоновия син, Юдовия цар, и на целия Израил в Юда и във Вениамин, като речеш:

⁴ Така казва Господ: Не възлизайте, нито се бийте против братята си; върнете се всеки у дома си, защото от Мене става това нещо. И те послушаха Господните думи та се върнаха, и не отидоха против Еровоама.

⁵ А Ровоам, като се установи, в Ерусалим, съгради укрепени градове в Юда;

⁶ съгради Витлеем, Итам, Текуе,

⁷ Ветсур, Сохо, Одолам,

⁸ Гет, Мариса, Зиф,

⁹ Адораим, Лахис, Азика,

¹⁰ Сарая, Еалон и Хеврон, които са укрепени градове в Юда и във Вениамин,

¹¹ Укрепи <тия> крепости, и тури в тях военачалници и запаси от храна, дървено масло и вино.

¹² Още във всеки град <тури> щитове и копия, и укрепи ги твърде много. Така Юда и Вениамин останаха под него.

¹³ И всичките свещеници и левити, които бяха в Израил, се събраха при него от всичките си краища.

¹⁴ Защото левитите оставиха пасбищата си и притежанията си та дойдоха в Юда и в Ерусалим; понеже Еровоам и синовете му бяха ги изпъдили, за да не свещенодействуват Господу,

¹⁵ и <Еровоам> беше си поставил жреци за високите места, за бесовете и за телетата, които бе направил.

¹⁶ И след тях, колкото души от всичките Израилеви племена утвърдиха сърцата си да търсят Господа Израилевия Бог, дойдоха в Ерусалим за да жертвуват на Господа Бога на бащите си.

¹⁷ Така за три години те подкрепяха Юдовото царство и поддържаха Ровоама Соломоновия син; защото три години ходеха в пътя на Давида и на Соломона.

¹⁸ И Ровоам си взе за жена Маелетя, дъщеря на Давидовия син Еримот, и Авихаила, дъщеря на Есеевия син Елиав,

¹⁹ която му роди синове: Еуса, Самария и Заама.

²⁰ А подир нея взе Авия, Атай, Зиза и Селомита.

²¹ И Ровоам възлюби Мааха Авесаломовата дъщеря повече от всичките си жени и наложници: (защото взе осемнадесет жени и шестдесет наложници, и роди двадесет и осем сина и шестдесет дъщери);

²² и Ровоам постави Маахиния син Авия за княз да началствува над братята си, защото <мислеше> да го направи цар.

²³ И постъпваше разумно, като разпръсна всичките си синове, <по неколцина> във всеки укрепен град, по всичките Юдови и Вениаминови земи, и даваше им изобилна храна. И <за тях> потърси много жени.

12 Но след като се закрепи царството на Ровоама, и той стана силен, остави Господния закон, а заедно с него и целия Израил.

² И понеже бяха престъпили пред Господа, затова, в петата година на Ровоамовото царуване, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим

³ с хиляда и двеста колесници и шестдесет хиляди конници; и людете, които дойдоха с него от Египет, ливийци, сукияни {Или, троглодити.} и етиопяни, бяха безбройни.

⁴ И като превзе Юдовите укрепени градове, дойде до Ерусалим.

⁵ Тогава пророк Семаия дойде при Ровоама и при Юдовите първенци, които се бяха събрали в Ерусалим, поради <нахлуването на> Сисака, та им рече: Така казва Господ: Вие оставихте Мене; затова и Аз оставих вас в ръката на Сисака.

⁶ По това Израилевите първенци и царят се смириха, и казаха: Праведен е Господ.

⁷ А когато видя Господ, че се смириха, Господното слово дойде към Семаия и каза: Те се смириха; няма да ги изтребя, но ще им дам някакво избавление; и гневът Ми няма да се излее върху Ерусалим чрез Сисака.

⁸ Обаче те ще му станат слуги, за да познаят <що е> да слугуват на Мене и <що> да слугуват на земните царства.

⁹ И тъй, египетският цар Сисак възлезе против Ерусалим, та отнесе съкровищата на Господния дом и съкровищата на царската къща; отнесе всичко; отнесе още златните щитове, които Соломон бе направил.

¹⁰ (А вместо тях цар Ровоам направи медни щитове и ги предаде в ръцете на началниците на телохранителите, които пазеха вратата на царската къща.

¹¹ И когато влизаше царят в Господния дом, телохранителите дохождаха та ги вземаха; после пак ги занасяха в залата на телохранителите).

¹² И като се смири <Ровоам>, гневът на Господа се отвърна от него, та да не го погуби съвсем; па и в Юда <се намираше> някакво добро.

¹³ Така цар Ровоам се закрепи в Ерусалим и царуваше; защото, когато се възцари, Ровоам бе четиридесет и една година на възраст; и царува седемнадесет години в Ерусалим, града който Господ бе избрал измежду всичките Израилеви племена за да настани името Си там. Името на майка му, амонката, бе Наама.

¹⁴ А той стори зло, като не оправи сърцето си да търси Господа.

¹⁵ А делата на Ровоама, първите и последните, не са ли написани в книгите на пророка Семаия и на гледача Идо за архивите? А между Ровоама и Еровоама имаше постоянни войни.

¹⁶ И Ровоам заспа с бащите си и погребан биде в Давидовия град. И вместо него се възцари син му Авия.

³⁰ Исус още не беше дошъл в селото, а беше на мястото, гдето Го посрещна Марта.

³¹ А юдеите, които бяха с нея в къщи и я утешаваха, като видяха, че Мария стана бързо и излезе, отидоха подире й, като мислеха че отива на гроба да плаче там.

³² И тъй, Мария, като дойде там гдето беше Исус и Го видя, падна пред нозете Му и рече Му: Господи, да беше Ти тука, нямаше да умре брат ми.

³³ Исус, като я видя, че плаче, и юдеите, които я придружаваха, че плачат, разтъжи се в духа си и се смути.

³⁴ И рече: Где го положихте? Казват Му: Господи, дойди и виж.

³⁵ Исус се просълзи.

³⁶ Затова юдеите думаха: Виж колко го е обичал!

³⁷ А някои от тях рекоха: Не можеше ли Този, Който отвори очите на слепеца, да направи така, че и този да не умре?

³⁸ Исус, прочее, като тъжеше пак в Себе Си, дохожда на гроба. Беше пещера, и на нея бе привален камък.

³⁹ Казва Исус: Отместете камъка. Марта, сестрата на умрелия, Му казва: Господи, смърди вече, защото е от четири дни в <гроба>.

⁴⁰ Казва й Исус: Не рекох ли ти, че ако повярваш ще видиш Божията слава?

⁴¹ И тъй, отместиха камъка. А Исус подигна очи нагоре и рече: Отче, благодаря Ти, че Ме послуша.

⁴² Аз знаех, че Ти винаги Ме слушаш; но това казах заради народа, който стои наоколо, за да повярват, че Ти си Ме пратил.

⁴³ Като каза това, извика със силен глас: Лазаре, излез вън!

⁴⁴ Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван, и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.

⁴⁵ Тогава мнозина от юдеите, които бяха дошли при Мария и видяха това що стори <Исус>, повярваха в Него.

⁴⁶ А някои от тях отидоха при фарисеите и казаха им какво бе извършил Исус.

⁴⁷ Затова главните свещеници и фарисеите събраха съвет и казаха: Какво правим ние? Защото Този човек върши много знамения.

⁴⁸ Ако Го оставим така, всички ще повярват в Него; и римляните като дойдат ще отнемат и страната ни и народа ни.

⁴⁹ А един от тях <на име> Каиафа, който беше първосвещеник през тая година, им рече: Вие нищо не знаете,

⁵⁰ нито вземате в съображение, че за вас е по-добре един човек да умре за людете, а не да загине целият народ.

⁵¹ Това не каза от себе си, но бидейки първосвещеник през оная година, предсказа, че Исус ще умре за народа,

⁵² и не само за народа, но и за да събере в едно разпръснатите Божии чада.

⁵³ И тъй, от онзи ден те се съветваха да Го умъртвят.

⁵⁴ Затова Исус вече не ходеше явно между юдеите, но оттам отиде в страната близо до пустинята, в един град наречен Ефраим, и там остана с учениците.

⁵⁵ А наближаваше юдейската пасха; и мнозина от провинцията отидоха в Ерусалим преди пасхата, за да се очистят.

⁵⁶ И така, те търсеха Исуса, и, стоейки в храма, разговаряха се помежду си: Как ви се вижда? няма ли да дойде на празника?

⁵⁷ А главните свещеници и фарисеите бяха издали заповед, щото, ако узнае някой къде е, да извести, за да Го уловят.

Read full chapter