19 След това, царят на амонците, Наас, умря, и вместо него се възцари син му <Анун>.

² Тогава Давид каза: Ще покажа благост към Ануна Наасовия син, понеже баща му показа благост към мене. И така, Давид прати посланици да го утешат за баща му. А когато Давидовите слуги дойдоха при Ануна в земята на амонците за да го утешат,

³ първенците на амонците рекоха на Ануна: Мислиш ли, че от почит към баща ти, Давид ти е изпратил утешители? Не дойдоха ли слугите му при тебе за да разузнаят да разорят и да съгледат земята?

⁴ Затова, Анун хвана Давидовите слуги та ги обръсна, отряза дрехите им до половина - до бедрата им, и ги отпрати.

⁵ И някои отидоха та известиха на Давида за стореното на мъжете; и той изпрати <човеци> да ги посрещнат, (понеже мъжете се крайно срамуваха), и да им рекат от царя: Седете в Ерихон, догде пораснат брадите ви, и тогава се върнете.

⁶ А като видяха амонците, че бяха станали омразни на Давида, Анун и амонците пратиха хиляда таланта сребро за да си наемат колесници и конници от Месопотамия, от Сириямаах и от Сова.

⁷ И наеха си тридесет и две хиляди колесници, също и царя на Мааха с людете му, които дойдоха та разположиха стан срещу Медева. И амонците, като се събраха от градовете си, дойдоха да воюват.

⁸ И когато чу това Давид, прати Иоава и цялото множество силни мъже.

⁹ А амонците излязоха та се строиха за бой при градската порта; а надошлите царе бяха отделно на полето.

¹⁰ А Иоав, като видя, че бяха се строили за бой против него отпред и отзад, избра между всичките отбрани Израилеви мъже, та ги опълчи против сирийците;

¹¹ а останалите люде даде в ръката на брата си Ависея; и те се опълчиха против амонците.

¹² И рече: Ако сирийците надделеят над мене, тогава ти ще ми помогнеш; а ако амонците надделеят над тебе, тогава аз ще ти помогна.

¹³ Дерзай, и нека бъдем мъжествени за людете си и за градовете на нашия Бог; а Господ нека извърши каквото Му се вижда угодно.

¹⁴ И тъй, Иоав и людете, които бяха с него, стъпиха в сражение против сирийците; и те побягнаха пред него.

¹⁵ А когато амонците видяха, че сирийците побягнаха, тогава и те побягнаха пред брата му Ависей и влязоха в града. Тогава Иоав си дойде в Ерусалим.

¹⁶ А сирийците, като видяха, че бидоха победени пред Израиля, пратиха посланици да изведат сирийците, които бяха оттатък реката <Евфрат>, със Совака, военачалника на Ададезера, на чело.

¹⁷ И когато се извести на Давида, той събра целия Израил, и като премина Иордан, дойде до тях и се опълчи против тях. И тъй, като се опълчи Давид на бой против сирийците, те се биха с него.

¹⁸ Но сирийците побягнаха пред Израиля; и Давид изби от сирийците <мъжете на> седем хиляди колесници и четиридесет хиляди пешаци; уби и военачалника Совак.

¹⁹ И слугите на Ададезера, като видяха, че бяха победени от Израиля, сключиха мир с Давида и му се подчиниха. И сирийците отказаха да помагат вече на амонците.

20 След една година, във времето когато царете отиват на война, Иоав изведе <всичката> сила на войската, и, като опустоши земята на амонците, дойде та обсади Рава; Давид остана в Ерусалим. И Иоав порази Рава и я съсипа.

² И Давид взе от главата на царя им короната му, и намери, че тежеше един златен талант, и по нея имаше скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида; и той изнесе из града твърде много користи.

³ Изведе и людете, които бяха в него, та ги пресече с железни дикани и с брадви. И така постъпи Давид с всичките градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.

⁴ След това настана война с филистимците в Гезер, когато хусатецът Сивехай уби Сифая, от синовете на исполина; и <филистимците> бяха победени.

⁵ И пак настана война с филистимците, когато Елханан, Яировият син, уби Лаамия, брата на гетеца Голиат, на чието копие дръжката бе като кросно на тъкач.

⁶ Настана пак война в Гет, гдето имаше един високоснажен мъж с по шест пръста <на ръцете си> и по шест пръста <на нозете си, всичко> двадесет и четири; също и той бе се родил на исполина;

⁷ а когато се закани на Израиля Ионатан, син на Давидовия брат Самай, го уби.

⁸ Тия бяха се родили на исполина в Гет; и паднаха чрез ръката на Давида и чрез ръката на слугите му.

21 Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.

² И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.

³ А Иоав рече: Господ дано притури на людете Си стократно повече отколкото са! но господарю мой царю, те всички не са ли слуги на господаря ми? защо господарят ми желае това? защо да стане причина на вина у Израиля?

⁴ Обаче, царската дума надделя над Иоава. И тъй, Иоав тръгна, и като обходи целия Израил, върна се в Ерусалим.

⁵ И Иоав доложи на Давида броя на преброените люде. И целият Израил беше един милион и сто хиляди мъже, които можеха да теглят нож; а Юда, четиристотин седемдесет хиляди мъже, които можеха да теглят нож.

⁶ А между тях той не брои левитите и вениаминците; защото царската дума беше гнусна на Иоава.

⁷ Но това нещо се видя зло пред Бога; затова Той, порази Израиля.

⁸ Тогава Давид каза на Бога: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

⁹ И Господ говори на Давидовия гледач Гад, казвайки:

¹⁰ Иди, говори на Давида, казвайки: Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях за да го извърша над тебе.

¹¹ Дойде, прочее, Гад при Давида та му рече: Така казва Господ:

¹² Избери си или тригодишен глад, или три месеца да гинеш пред неприятелите си като те стига ножът на неприятелите ти, или три дни <да поразява> Господният меч, сиреч, мор по земята, като погубва ангелът Господен по всичките Израилеви предели. Сега, прочее, виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

¹³ И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче, да падна в ръката на Господа, защото Неговите милости са твърде много; но в ръката на човека да не изпадна.

¹⁴ И тъй, Господ прати мор върху Израиля; и паднаха седемдесет хиляди мъже от Израиля.

¹⁵ И Бог прати ангела в Ерусалим за да го погуби; но, като щеше да го погубва, Господ погледна и се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше <людете>: Стига вече; оттегли ръката си. И ангелът Господен стоеше при гумното на евусеца Орна.

¹⁶ И Давид, като подигна очи, и видя че ангелът Господен стоеше между земята и небето с гол меч в ръката си, прострян над Ерусалим, тогава Давид и старейшините облечени във вретища, паднаха на лицето си.

¹⁷ И Давид рече на Бога: Не аз ли заповядах да преброят людете? наистина аз съм, който съгреших и извърших голямо зло; но тия овце що са сторили? Над мене, моля Ти се, Господи Боже, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом, а не над Твоите люде, за да ги погуби.

¹⁸ Тогава ангелът Господен заповяда на Гада да рече на Давида да отиде и издигне олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

¹⁹ И така, Давид възлезе според думата, която Гад говори в Господното име.

²⁰ И като се обърна Орна и видя ангела, четиримата му синове, които бяха с него, се скриха. (А Орна вършееше жито).

²¹ И като идеше Давид към Орна, Орна погледна и го видя; и излезе из гумното та се поклони на Давида с лице до земята.

²² Тогава Давид каза на Орна: Дай ми мястото, гдето е това гумно, за да издигна на него олтар Господу; дай ми го за пълна цена, за да престане язвата между людете.

²³ А Орна рече на Давида: Вземи си го, и нека направи господарят ми царят, каквото му се вижда за добре; ето, давам воловете за всеизгаряне, диканите за дърва и житото за принос; всичкото давам.

²⁴ А цар Давид рече на Орна: Не, но непременно ще го купя с пълна цена; защото не ща да взема за <жертва> Господу това, което е твое, нито ще принеса всеизгаряне без да платя.

²⁵ И така, Давид даде на Орна за мястото шестстотин сикли злато по теглилка.

²⁶ И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси, и призова Господа; и Той му отговори от небето с огън <паднал> върху олтара за всеизгарянето.

²⁷ Тогава Господ заповяда на ангела, та повърна меча си в ножницата му.

²⁸ В онова време, когато видя Давид, че Господ го послуша на гумното на евусеца Орна, <започна да> принася жертви там.

²⁹ Защото в онова време Господната скиния, която Моисей направи в пустинята, и олтарът за всеизгарянето, бяха на високото място в Гаваон.

³⁰ Но Давид не можеше да иде пред <скинията> да се допита до Бога, понеже се боеше от меча на ангела Господен.

8 А Исус отиде на Елеонския хълм.

² И рано сутринта пак дойде в храма; а всичките люде дохождаха при Него, и Той седна и ги поучаваше.

³ И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:

⁴ Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство.

⁵ А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?

⁶ И това казаха да Го изпитват, за да имат за <какво> да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.

⁷ Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен {Или: Невинен.} нека пръв хвърли камък на нея.

⁸ И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.

⁹ А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите <и следваха> до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.

¹⁰ И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?

¹¹ И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.

¹² Тогава Исус пак им говори, казвайки: Аз съм светлината на света; който Ме следва няма да ходи в тъмнината, но ще има светлината на живота.

¹³ Затова фарисеите Му рекоха: Ти сам свидетелствуваш за Себе Си; Твоето свидетелство не е истинно.

¹⁴ Исус в отговор им рече: Ако и да свидетелствувам за Себе Си, <пак> свидетелството Ми е истинно; защото зная от къде съм дошъл и на къде отивам; а вие не знаете от къде ида или на къде отивам.

¹⁵ Вие съдите по плът; Аз не съдя никого.

¹⁶ И даже ако съдя Моята съдба е истинна, защото не съм сам, но Аз <съм>, и Отец, Който Ме е изпратил.

¹⁷ И в закона, да, във вашия <закон> е писано, че свидетелството на двама човека е истинно.

¹⁸ Аз съм, Който свидетелствувам за Себе Си; и Отец, Който Ме е пратил, свидетелствува за Мене.

¹⁹ Тогава Му казаха: Где е Твоят Отец? Исус отговори: Нито Мене познавате, нито Отец Ми; ако познавахте Мене, бихте познавали и Отца Ми.

²⁰ Тия думи Той изговори в съкровищницата, като поучаваше в храма; и никой не Го хвана, защото часът Му не беше още дошъл.

²¹ И пак им рече <Исус>: Аз си отивам; и ще Ме търсите, но в греха си ще умрете. Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²² Затова юдеите казаха: Да не би да се самоубие, че казва: Гдето отивам Аз, вие не можете да дойдете?

²³ И рече им: Вие сте от тия, <които> са долу; Аз съм от ония, <които> са <горе>. Вие сте от този свят; а Аз не съм от този свят.

²⁴ По тая причина ви рекох, че ще умрете в греховете си; защото ако не повярвате, че съм <това, което казвам>, в греховете си ще умрете.

²⁵ Те, прочее, Му рекоха: Ти кой си? Исус им каза: Преди всичко, Аз съм именно това, което ви казвам.

²⁶ Много нещо имам да говоря и да съдя за вас; но Този, Който Ме е пратил, е истинен; и каквото съм чул от Него, това говоря на света.

²⁷ Те не разбраха, че им говореше за Отца.

Read full chapter