Add parallel Print Page Options

12 И ето ония, които дойдоха при Давида в Сиклаг, докато още се затваряше, <за да се крие> от Саула, Кисовия син; те бяха от силните мъже, които му помагаха във война.

Те бяха въоръжени с лъкове, и можеха да си служат и с дясната и с лявата ръка за хвърляне камъни с прашка и за стреляне с лък, и бяха от Сауловите братя, от Вениамина.

Началникът беше Ахиезер, после Иоас, синове на гаваатеца Сама; Езиил и Филет, Азмаветови синове; Вераха, анатотецът Ииуй,

гаваонецът Исмаия, силен между тридесетте, и над тридесетте; Еремия, Яазаил, Иоанан, гедиротецът Иозавад,

Елузай, Еримот, Ваалия, Семария, аруфецът Сафатия,

Елкана, Есия, Азареил, Иозер и Ясовеам, Кореовците;

и Иоила и Зевадия, синове на Ероама от Гедор.

И някои от гадците се отделиха <та дойдоха> при Давида в канарата в пустинята, мъже силни и храбри, обучени за бой, които знаеха да употребяват щит и копие, чиито лица бяха като лъвови лица, и които бяха бързи като сърните по хълмовете.

<Те бяха>: Езер, първият; Авдия, вторият; Елиав, третият;

10 Мисмана, четвъртият; Еремия, петият;

11 Атай, шестият; Елиил, седмият;

12 Иоанан, осмият; Елзавад, деветият;

13 Еремия, десетият; и Махванай, единадесетият.

14 Тия от гадците бяха военачалници; който беше най-долен, <между> <тях>, беше над сто <войници>, а който беше най-горен, беше над хиляда.

15 Тия бяха, които преминаха Иордан в първия месец, когато <реката> заливаше всичките си брегове и разгониха всичките жители на долините към изток и към запад.

16 Също и от вениаминците и юдейците дойдоха при Давида в канарата.

17 А Давид излезе да ги посрещне та им проговори, казвайки: Ако идете при мене с мир, за да ми помогнете, сърцето ми ще се привърже към вас; но ако <сте дошли> за да ме предадете на неприятелите ми, като няма насилие в ръцете ми, Бог на бащите ни нека види и нека изобличи това.

18 Тогава дойде дух на Амасая, главния между началниците, <и рече>: Твои сме, Давиде, и от към твоя страна Есеев сине! Мир, мир на тебе! мир и на помощниците ти! защото твоят Бог ти помага. Тогава Давид ги прие, и постави ги началници на дружината си.

19 И от Манасия се присъединиха някои към Давида, когато дойде с филистимците на бой против Саула; обаче не им помогнаха, защото филистимските управители, като се посъветваха, върнаха го, понеже думаха: Той ще мине към господаря си Саула с опасност за главите ни.

20 А като се връщаше в Сиклаг, присъединиха се към него от Манасия: Адна, Иозавад, Едиил, Михаил, Иозавад, Елиу и Силатай, военачалници на Манасиевите хиляди.

21 Те помогнаха на Давида против разбойниците, защото те всички бяха силни и храбри; и станаха военачалници.

22 Защото от ден на ден прииждаха мъже при Давида, за да му помагат, докле стана голяма войска, като войска Божия.

23 И ето броят на въоръжените за бой началници, които дойдоха при Давида в Хеврон, за да възвърнат нему Сауловото царство според Господното слово:

24 от юдейците шест хиляди и осемстотин щитоносци и копиеносци, въоръжени за бой;

25 от симеонците седем хиляди и сто души, силни и храбри за бой;

26 от левийците, четири хиляди и шестстотин души;

27 а Иодай беше началник на Аароновците; и с него бяха три хиляди и седемстотин души,

28 и Садок силен и храбър младеж, и от бащиния му дом двадесет и двама началника;

29 а от вениаминците, Сауловите братя три хиляди души; защото до тогаз по-голямата част от тях бяха поддържали Сауловия дом;

30 от ефремците, двадесет хиляди и осемстотин души, силни и храбри, именити мъже от бащиния си дом;

31 от половината Манасиево племе, осемнадесет хиляди души, които се определиха по име да дойдат и направят Давида цар;

32 от исахарците, мъже, които разбираха времената, та знаеха как трябваше да постъпва Израил, с двестате им началници, и всичките им братя действуващи под тяхна заповед;

33 от Завулона, петдесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да ги поставят в строй с всякакви военни оръжия, и да управляват сражението, с непоколебимо сърце;

34 от Нефталима, хиляда началници, и с тях тридесет и седем хиляди щитоносци и копиеносци;

35 от данците, двадесет и осем хиляди и шестотин мъже, които можеха да се строят за бой;

36 от Асира, четиридесет хиляди души, които можеха да излизат с войската, да я поставят в строй;

37 а оттатък Иордан, от рувимците, от гадците и от половината племе на Манасия, сто и двадесет хиляди души с всякакви военни оръжия за бой.

38 Всички тия военни мъже нареждани в строй, дойдоха с цяло сърце в Хеврон за да направят Давида цар над целия Израил; така и всички други в Израиля бяха с едно сърце да направят Давида цар.

39 И там бяха с Давида три дни та ядяха и пиеха, защото братята им бяха приготвили за тях.

40 Освен това, и ония, които бяха близо до тях, дори до Исахара, Завулона и Нефталима донесоха им храна с осли, с камили, с мъски и с волове, - храни от брашно, низаници смокини, сухо грозде, вино, дървено масло, говеда и изобилно овце; защото беше веселие в Израил.

13 Тогава Давид се съветва с хилядниците, стотниците и всичките началници;

и Давид каза на цялото Израилево общество: Ако ви е угодно и ако е от Господа нашия Бог, нека пратим навсякъде до братята си, останали по цялата Израилева земя, и освен тях, и до свещениците и левитите, които са в градовете им и околностите, за да се съберат при нас;

и нека донесем при нас ковчега на нашия Бог, защото не го потърсихме в Сауловите дни.

И целият събор каза, че ще направят така, защото това се видя право на всичките люде.

Тогава Давид събра целия Израил от египетския <поток> Сихор дори до прохода на Емат, за да донесат Божия ковчег от Кириатиарим.

И Давид отиде с целия Израил във Ваала, <то ест>, в Юдов Кириатиарим, за да дигне от там Божия ковчег, който се нарича с името на Господа, Който обитава между херувимите.

И <като изнесоха> Божия ковчег от Авинадавовата къща, туриха го на нова кола; и Оза и Ахио караха колата.

И Давид и целият Израил играеха пред Господа с всичката си сила, с песни, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с кимвали и с тръби.

А когато стигнаха до Хидоновото {В 2 Цар. 6:6, Нахоновото.} гумно, Оза простря ръката си та хвана ковчега, защото воловете го раздрусаха.

10 И гневът на Господа пламна против Оза и го порази за гдето простря ръката си на ковчега; и умря там пред Бога.

11 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-оза {Т.е., Поражение (пролом) на Оза.}, <както се казва и> до днес.

12 И в оня ден Давид се уплаши от Бога, и каза: Как ще донеса при себе си Божия ковчег?

13 Затова Давид не премести ковчега при себе си в Давидовия град, но го отпрати в къщата на гетеца Овид-едома.

14 И Божият ковчег престоя със семейството на Овид-едома в къщата му три месеца; и Господ благослови дома на Овид-едома и всичко що имаше.

14 Подир това тирският цар Хирам прати посланици при Давида и кедрови дървета, зидари и дърводелци, за да му построят къща.

И Давид позна, че Господ го бе утвърдил цар над Израиля, защото царството му се възвиси на високо заради людете Му Израиля.

И Давид си взе още жени в Ерусалим; и Давид роди още синове и дъщери.

И ето имената на чадата, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

Евар, Елисуа, Елфалет,

Ногах, Нефег, Явия,

Елисама, Веелиада {13 В 2 Цар. 5:6, Елиада.} и Елифалет.

А когато филистимците чуха, че Давид бил помазан за цар над целия Израил, всичките филистимци възлязоха да търсят Давида; а Давид, като чу за това, излезе против тях.

И тъй филистимците дойдоха та нахлуха в долината Рафаим.

10 Тогава Давид се допита до Бога, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ му отговори: Възлез, защото ще ги предам в ръката ти.

11 И тъй, те отидоха на Ваал-ферасим, и там Давид ги порази. Тогава рече Давид: Бог избухна чрез моята ръка върху неприятелите ми, както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим {Т.е., Място на проломите.}.

12 И <филистимците> оставиха там боговете си; а Давид заповяда, та ги изгориха с огън.

13 И филистимците пак нахлуха в долината.

14 Затова Давид пак се допита до Бога; и Бог му каза: Не възлизай против тях, но ги заобиколи, та ги нападни отсреща черниците.

15 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да излезеш на бой, защото Бог ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

16 И Давид стори според както му заповяда Бог; и поразяваха филистимското множество от Гаваон дори до Гезер.

17 И Давидовото име се прочу по всичките земи; и Господ нанесе страх от него върху всичките народи.