Add parallel Print Page Options

31 И слезе в Галилейския град Капернаум и поучаваше ги в съботен ден;

32 и учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт.

33 И в синагогата имаше човек, хванат от духа на нечист бяс; и той извика със силен глас:

34 Ех, какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой си Ти, Светият Божий.

35 Но Исус го смъмра, казвайки: Млъкни и излез из него. И бесът, като го повали насред, излезе из него, без да го повреди никак.

36 И всички се смаяха, и разговаряха се помежду си, думайки: Какво е това слово, дето Той с власт и сила заповядва на нечистите духове, и те излизат?

37 И слух се разнесе за Него по всичките околни места.

38 И като стана та излезе от синагогата, влезе в Симоновата къща. А Симоновата тъща беше хваната от силна треска; и молиха Го за нея.

39 И Той, като застана над нея, смъмра треската, и тя я остави; и на часа стана та им прислужваше.

40 И когато залязваше слънцето, всички, които имаха болни от разни болести, доведоха ги при Него; а Той, като положи ръце на всеки от тях, изцели ги.

41 Още и бесове с крясък излизаха из мнозина, и казваха: Ти си Божия Син. А Той ги мъмреше, и не ги оставяше да говорят, понеже знаеха, че Той е Христос.

42 И като се съмна, Той излезе и отиде в уединено място; а народът Го търсеше, дохождаше при Него и искаше да Го задържи, за да си не отива от тях.

43 Но Той им рече: И на другите градове трябва да благовестя Божието царство, понеже за това съм изпратен.

Read full chapter