Матей 13

Bulgarian New Testament: Easy-to-Read Version

Притча за семената^(A)

13 Същия ден Исус излезе от къщата и седна край езерото. ² Около него се събраха огромни тълпи и затова той се качи на една лодка и седна, а хората останаха на брега. ³ Тогава Исус им каза много неща, като използваше притчи: „Един земеделец излязъл да сее. ⁴ Докато хвърлял семената, някои паднали край пътя. Дошли птици и ги изкълвали. ⁵ Други паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те покълнали много бързо, защото почвеният слой бил тънък. ⁶ Но когато слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали дълбоки корени. ⁷ Други семена паднали сред трънливи плевели, които избуяли и ги задушили. ⁸ Някои от семената паднали върху добра почва. Те поникнали и дали плод. Едни родили сто, други – шестдесет, а трети – тридесет пъти повече зърно, отколкото било засято. ⁹ Който има уши да чува, да слуша!“

Целта на притчите^(B)

¹⁰ Учениците дойдоха при Исус и го попитаха: „Защо използваш притчи, за да поучаваш хората?“

¹¹ Исус им отговори: „Само на вас бе дадено да узнаете тайните истини на небесното царство. На другите хора това не е дадено. ¹² На имащия ще му бъде дадено още и той ще има предостатъчно, но на този, който няма, ще му бъде отнето и малкото, което има. ¹³ Затова използвам притчи, за да поучавам хората, защото те гледат, но не виждат; слушат, но не чуват и не разбират. ¹⁴ Тези хора потвърждават, че е вярно казаното за тях от пророк Исая:

¹⁶ Но вие сте благословени, защото разбирате това, което виждате с очите си, и това, което чувате с ушите си. ¹⁷ Истина ви казвам: много пророци и праведни хора искаха да видят нещата, които вие сега виждате, но не ги видяха, искаха да чуят нещата, които вие сега чувате, но не ги чуха.

Исус обяснява притчата за семената^(C)

¹⁸ И така, чуйте смисъла на притчата за земеделеца. ¹⁹ Семената, паднали край пътя, са като човек, който чува Божието слово за царството, но не го разбира. Тогава идва лукавият и грабва посятото в сърцето му. ²⁰ Семената, паднали на камениста почва, са като човек, който чува словото и веднага с радост го приема. ²¹ Но тъй като той не му позволява да пусне корен в живота му, то остава в него само за кратко време. А когато дойдат неприятности или гонения заради словото, той веднага се предава. ²² Семената, паднали сред трънливи плевели, са като човек, който чува словото, но грижите на този свят и лъжливият блясък на богатствата не позволяват на словото да се развие и даде плодове. ²³ Семената, паднали върху добра почва, са като човек, който чува словото и го разбира. Той произвежда сто, шестдесет или тридесет пъти повече плод от засятото.“

Притча за пшеницата и плевелите

²⁴ След това Исус им разказа друга притча: „Небесното царство е като човек, засял нивата си с добри семена. ²⁵ Но през нощта, докато хората спели, дошъл врагът му, засял плевели сред пшеницата и си отишъл. ²⁶ Пшеницата покълнала и изкласила, но плевелите също пораснали. ²⁷ Тогава слугите на този човек дошли при него и му казали: «Господарю, ти пося добри семена в нивата си. Откъде са дошли тези плевели?»

²⁸ Стопанинът отговорил: «Някой враг е направил това.»

Слугите попитали: «Искаш ли да отидем и да изкореним плевелите?»

²⁹ Стопанинът отвърнал: «Не, защото когато изкоренявате плевелите, може да изкорените и пшеницата. ³⁰ Нека растат заедно, докато дойде време за жътва. Тогава ще кажа на жътварите: Първо съберете плевелите и ги завържете на снопи, за да бъдат изгорени. След това съберете пшеницата и я приберете в хамбара ми.»“

Исус поучава с още притчи^(D)

³¹ Исус разказа на хората още една притча: „Небесното царство е като синапеното зрънце, което един човек посял в нивата си. ³² То е най-малкото от всички семена, но когато порасне, става най-голямото градинско растение. Превръща се в дърво, в чиито клони птиците могат да свият гнездата си.“

³³ След това Исус разказа на хората друга притча: „Небесното царство е като маята, която една жена взела и разбъркала в голяма купа брашно, докато цялото тесто втаса.“

³⁴ Исус говореше на хората с притчи. Той никога не ги поучаваше, без да използва притчи, ³⁵ за да се сбъдне казаното чрез пророка:

Исус обяснява притчата за плевелите

³⁶ Тогава Исус отпрати хората и си отиде вкъщи. Учениците му дойдоха при него и казаха: „Обясни ни смисъла на притчата за плевелите в нивата.“

³⁷ Исус отговори: „Този, който посял добрите семена в нивата, е Човешкият Син. ^{[c] 38} Нивата е светът, добрите семена са всички Божии деца в царството, а плевелите са хората, които принадлежат на лукавия. ³⁹ Врагът, който посял лошите семена, е дяволът. Времето за жътва е краят на света, ^[d] а жътварите, които прибират реколтата, са ангелите.

⁴⁰ Както плевелите се изскубват и изгарят в огъня, така ще бъде и когато дойде краят на света. ⁴¹ Човешкият Син ще изпрати ангелите си да приберат от царството му всички, които са изкушавали другите да съгрешават, и всички, които вършат зло. ⁴² Ангелите ще хвърлят тези хора в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби. ⁴³ Тогава праведните ще светят като слънцето в царството на своя Баща. Който има уши да чува, да слуша!

Притчи за съкровището, перлата и рибарската мрежа

⁴⁴ Небесното царство е като съкровище, скрито в нива. Един човек го намерил и така се зарадвал, че пак го заровил и продал всичко, което имал, за да купи тази нива.

⁴⁵ Небесното царство е също и като търговец, който търсел хубави перли. ⁴⁶ Когато намерил една много ценна перла, отишъл и продал всичко, което имал, за да я купи.

⁴⁷ Небесното царство е също и като хвърлена в езеро рибарска мрежа, в която се хванали много различни риби. ⁴⁸ Мрежата се напълнила и рибарите я изтеглили на брега. След това седнали, подбрали хубавата риба и я сложили в кошници, а лошата изхвърлили. ⁴⁹ Така ще бъде и когато настъпи краят на света. Ангелите ще дойдат и ще отделят злите хора от праведните. ⁵⁰ Ще хвърлят злите в огнената пещ и там те ще плачат и скърцат със зъби.“

⁵¹ Исус попита учениците си: „Разбирате ли всички тези неща?“

Те отговориха: „Да, разбираме.“

⁵² След това Исус им каза: „Така всеки законоучител, станал ученик в небесното царство, е като собственик на къща, който изважда от събраното в нея и нови, и стари неща.“

Исус отива в родния си град^(E)

⁵³ След като разказа тези притчи, Исус напусна това място ⁵⁴ и отиде в града, където беше израснал. Там започна да поучава хората в синагогата ^[e] им и те удивени казаха: „Откъде е взел тази мъдрост и властта да върши чудеса? ⁵⁵ Не е ли той синът на дърводелеца? Майка му не се ли казва Мария, а братята му – Яков, Йосиф, Симон и Юда? ⁵⁶ И сестрите му – не са ли всички те тук, сред нас? Откъде е взел всичко това?“ ⁵⁷ И хората отказаха да го приемат. Исус им каза: „Единственото място, където не уважават един пророк, е родният му град и собственият му дом.“ ⁵⁸ И защото нямаха вяра, той не извърши много чудеса там.